"Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат.... Ах как не искам, да съм сама." Но съм сама. Сама на дълъг и труден път. Животът понякога е толкова прецакващ. Сякаш иска ние да се откажем. Сякаш иска всички да сме отчуждени и самотни в сърцата си.Сякаш иска да видим тъжната му страна, да ни погълне в нощта и да станем нейни деца. Да се раждаме с луната и да умираме със слънцето. Всяка една звезда да символизира нашите белези. И когато вървим вечер сами под необятното черно небе, да виждаме Вечерницата и да се пробужда един копнеж у нас. Копнеж да светим също така силно. Или поне нещо в душата ни да се пробуди. Макар и рана, макар и болка, да се почувстваме живи. Да чувстваме телата си, сърцата си да бият силно. Господи, как обичам реакциите, които произвежда моето тяло. Кожата да настръхва, косата да се вее, краката да се движат и главата ми да крещи. Но вместо това тя е цяла в тишина. Аз съм цялата в тишина.
Хващам пътя и вървя. Движа се.. във вътрешността на мрака, търсейки изход, пролука, светлина... към онова, което съм била. Ах как искам да срещна някой приятел от детството. И да събудим онези невинните детски спомени. Да забравим за сложните чувства и мръсотията, да съживим най-вечното. Единствено на това се надявам. Пустата тъмнина сякаш ме поглъща все повече и повече. Стигам булеварда, probably the boulevard of broken dreams, мисля си, може би изхода е близо? След като съм загубила себе си в тази тъмнина очаквам и да се намеря тук. Отвреме навреме виждам светлина, някой фар в далечината. Но той се скрива прекалено бързо, and I walk alone.
Всичко е тъжно. Понякога просто ми се иска да отлетя. Или да си пусна еротичен филм и да спра да мисля за всичко. Глупавото на филмите, които аз гледам е че освен еротика има и любов. Всички ония 'обичам те', 'мразя те', 'не мога да живея без теб'. Bullshits. Хубаво е , че чувствам само еротиката. Тя поне значи нещо, за разлика от глупавите думи. Нямам нужда от любовта. Love sux.
Как искам да се изгубя. Така както си вървя по булеварда. Да се изгубя и да не се намеря дълго време. Просто да вървя и да не зная коя съм. Да нямам име, нито самоличност, да нямам нищо и да не завися от нищо. И след това, след много много време, слънцето да изгрее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар