От здрач до зори

Времето
е прекрасно измислено
всъщност, изумително дори
само ако успявахме
да изключим алармите
в нашите глави
които ни карат да бързаме
за да не изпуснем някой влак
или пък да броим всяка секунда
за да не изгубим
онова което не искаме да пуснем
абсолютно човешки реакции
времето не е виновно
че ни изглежда късо
в топлите моменти
и безкрайно
в моментите чиито край
жадуваме
то е перфектно
перфектно
от 12 до 12
и отново
стрелката се завърта
и е нов ден
има време за всичко
нека не проклинаме часовника
защото ако минутите в
най-хубавите моменти от живота ни
не ни се струваха така кратки
а минутите в онова
протяжно, трудно време
се изнизваха
като разпръснати перли
на скъсана огърлица
тогава нищо
нямаше да има своя смисъл
щяхме да усещаме само
повърхността на нещата
а всеки момент е така цветен
трябва да пускаме моментите
също както пускаме хората
някои просто трябва да си отидат
за да дойдат нови
да ни пречистят
нека не се залъгваме
че ще сме различни след това
но ще сме по-добри
защото установих че
хората са толкова различни
всеки отваря банана
от различна страна
всеки има различни закони
за своето съществуване
и всеки го вълнува различно време
от деня, различни моменти
които ни правят това което сме
хората са прекрасни същества
има добри хора
има и добри моменти
и всички зависим от едно
от малкото време
което имаме да съществуваме.
нека забравим, че трябва
да живеем сякаш
всеки момент е последен
или пък сякаш притежаваме вечността
защото нито едното не е вярно
нека забравим за времето
времето е относително
макар и толкова перфектно
всеки ден има начало и край
раждане, живот и смърт
в един момент искаме нещо
в другия то е нищо
крайности, странности и паралели
но всъщност нищо не е толкова сложно
просто живот
от война на война
от край до ново начало
от разкъсването на огърлицата
до създаването на нова
от зора до здрач
от 7 до 19
и от сутрин до вечер
тик-так, тик-так.
(и все пак
забележете движението
на перлите, докато
се търкулват по пода)