не бъдете егоисти

слънцето е заслепено от себе си
за това всичко е глухо и сиво
защото облаците се опитват да го заличат
но то ги просълзява, те не издържат и сълзят
наводняват улиците вечер
по тъмно, когато всичко е скрито
и никой няма да ги види
а на сутринта се крият
защото се срамуват
оставят гордото слънце на показ
но хората не взимат пример от него
а от облаците
всички се крият
кой с металика, кой с шапка
блъскат се един в друг
и се разминават
гледат навъсено
и мечтаят да са като слънцето
но знаят че са просто едни намусеняци
правят се на силни
а са първични в чувствата си
и плачат вечер на тъмно
когато никой не ги вижда
и в целия този хаос
в безпорядъка
всеки се блъска в другите
мисли си, че на някой му пука
и за това решава и на него да му пука
трепери обича мрази прощава
вълнува се и проклина
и накрая пак е сам
открива че реките не са по улиците
ами са в него
открива че целият е прогизнал
и за да се изсуши трябва да избяга
в някой пустиня на сафари
или на остров без хора
да го обрули слънцето
да стане и той заслепен
като него и да се върне
егоист и уверен
че светът е негов
да оцвети улиците в червено
и дърветата в черно
небето в жълто
и да направи хората като него
да ги вдигне на крак и да каже
бъдете егоисти!
слънцето не грее за вас
то грее само за себе си