нека си сън

Лятото е поезия.
Поезия, която се ражда под косите ти.
Криеш я там цяла зима.
Чакам слънцето да върже косата ти,
за да мога да прогледна.
Лятото е вълшебство.
Насища ме, усмихва ме,
преражда ме.
Продължавай да го криеш, моля те,
от зимата.
А аз ще грабя тайно с шепи под косите ти.

философия на пролетта

Минзухарите са прецъфтели.
Каза ми го някой ближен.
И при тези думи сякаш
усетих рожбата си да умира.
Всичко е чудесно в крайна сметка.
Мъртвото било безсмъртно.
Опасявам се единствено и само,
че любовта ни диша още.