вторник, 24 август 2010 г.

Знаеш за онзи момент, нали? Онзи момент, който си чакал, за да запълниш картинката. За да се почувстваш жив отново, за да усетиш силата на онази издухана свещичка, чийто пламък е полетял нейде в небето, превърнал се е в звезда и тя като астероид е паднала от небето, за да образува кратер в пустинята. Да те накара да повярваш в него. И ти вярваш, защото го виждаш, онова за което си се молил, онова за което си се старал, мечтал и вярвал. Възможно е кратерът да не се образува в пустинята, възможно е да има трудности след неговото появяване, нужда от промяна, от новоизграждане. Животът е труден, но ти, ти ще го погълнеш като един хищник. Ще схрускаш костите му, ще се нахраниш и ще продължиш да вярваш. Вярваш ли, животът се сбъдва. Трудностите се появават и сгромолясват, а ти живееш. От теб зависи къде ще падне астероида, дали ще унищожи цял един свят, в случая твоя свят или просто ще стане едно ново чудо. Твоето чудо. Аз вярвам. И благодаря. На доброто у хората.