someone i never touched

Той беше красив отвътре. Въобще много рядко се срещат хора, които да излъчват истина в очите си. Хора, които просто не могат да си служат с лъжа, да бъдат манипулатори или страшни. Той беше един от тези, в които лесно можеш да се влюбиш. Не може да се опише чувството, което той ти даваше. Наистина, малко хора се влюбват в добротата, в чистотата. Но той, той сякаш оборваше всяка теория и практика. Далеч от всичко реално, сякаш ангел в тялото на човек. Но дори в онези очи и усмивка нямаше нищо човешко, нищо земно. Сещате се, онези очи, които не ти дават да отлепиш поглед от тях, сякаш са извор насред пустиня. Имаше нещо мистично в него, чувала бях, че се бил прераждал много пъти и всеки нов живот започвал с усмивка на лице. В момента, в който аз го видях на онзи мост, сякаш току що се бе преродил. Стъпките му не бяха стъпки на човек, те по-скоро описваха полет, отколкото вървене. Той стигна другия край на моста и изчезна в тъмнината. Дълго време го нямаше, но след години го срещнах отново. Този път бях свидетел на смъртта му. Онова красиво лице, с топлите добри очи беше там, но всичко в него сякаш залязваше. За момент той оклюма и сякаш заспа. Луната гледаше онази нощ. Тя обаче знаеше, че той ще се прероди някъде другаде, защото той не можеше да залезе, той не бе роден за това. Аз наблюдавах техния безмълвен разговор, но не се мъчих да разбера къде отиваше той. Знаех, че пак ще го срещна. За да ме възроди отново. Да, точно така, да ме възроди отново.