Потънала в дебрите на мрака
сама отплавам в нощта
чувам стъпки
може би това и чакам
но това е само поривът на мисълта
Небето свети глухо
и ярко тътне тишината
същества пронизват мрака
аз вървя, а душата ми в унисон със тишината
рев от болка
вик от лудост
стон от жажда
Мълча и пак вървя
"Wish you were here" звучи от някой бар
how I wish, oh how i wish you were here
Започва да ръми дъжда
а небето се отваря като че ли някой звяр
So, so you think you can tell
heaven from hell
blue skies from pain
do you think you can tell?
Последен стон
и песента на мойте сетива угасва
Полита и последния клон
жестоко устремен във тъмнината
И ето..вечността ме чака
протегнала ръка крилата
А аз съм все така сама във мрака.
