понеделник, 17 декември 2012 г.

Кал

Слабост.
Как да си развържа обувките, мамо?
Възелът е много здрав.
Детските ръце се заплитат,
опитвайки се да се справят.
Дъждът навън не спира,
предполага само заплетени възли.
В локвите виждам отражението
на малките си пръсти.
Пада звезда.
Пожелавам си сръчни ръце,
че обувките вече ми убиват.
Уви, не винаги по Коледа стават чудеса.
Е, може би другата Коледа.
А може и тогава да съм боса.

сряда, 12 декември 2012 г.

нощни бележки

- красивите хора ме потискат (иска ми се да ги пипна, за да се уверя, че не са просто кукли, пълни с вата)
- защо 12.12.12 да е съвършенство? когато поглеждам часовника е 00:00, а денят е вече 13.12.12 , съвършенството е навсякъде
- предполагам, че когато ти дадат пистолет, за да се снимаш с него като Лара Крофт трябва да го насочиш към главата си?
- отговорите на екзистенциалните въпроси не са нито математика, нито история, могат единствено да бъдат почувствани
- тъмно е и пиша глупости, защото почти никой не слуша John Coltrane, а аз трябва да изразя онова, което предизвиква у мен
- не четете Сартр освен ако не искате да узнаете за младежите, които преди да достигнат до славата минават през "Кой съм аз?" и хомосексуалността
- парадокс: никой не мисли за сексуалност, а учим за революция
- нека не се стига до революция, аз вярвам в мирните християнски промени
- важно! намерете си по някое есенно цвете, което да ви покаже как животът загива и отново се ражда
- никак не е приятно чувството да те боли ръката от писане, сигурно и Гео Милев го е изпитвал
- най-ценни са малките неща (знам, че четеш това и те обичам затова)