reality

Днес се събудих от страх. На някой може да му се стори смешно, но за мен си беше доста ужасяващо. Целият сън беше мрачен и потискащ и краят беше ухапване от куче на близък човек,господи как мразя проклетите улични кучета. I guess I'm a catperson. Събудих се потна и имах внезапното желание да изтребя всяко живо куче мотаещо се по улиците. Замислих се защо по дяволите се измъчвам в сънищата си. Толкова ми се спеше. Опитах да заспя отново, но проклетите сънища продължаваха и накрая просто се отказах. Денят ми беше вече развален.
Сетих се за миналата сутрин. Как се събудих свежа и нова, дори без да вдигам щорите можех да усетя слънцето да влиза през тях, дори стъклата на прозорците бяха топли. Сякаш всичко в мен кипеше да живее, намерих си работа и се чувствах щастлива. Предполагам трябва да помним тези моменти. Защото са малко, но внасят такава положителна енергия в нас, че сякаш ни пречистват за.. новата мръсотия.
Днешният ден ще запомня с калта. От калта човек не може да избяга. Сняг покрива земята през зимата, за да скрие малко мръсотията, да вдъхне малко чистота, но от друга страна студът те сковава. Кара те направо да се откажеш от живота. А когато снежната покривка се разтопи идва познайте какво? Калта. Всички сме затънали до шия в нея и се чудим как да се измъкнем. Всеки се оплаква, хората дори не опитват да се крият с обичайното "добре съм". Питам се, на къде отива света. Сякаш всичко върви назад. Наред с всичкия прогрес, който би трябвало да сме постигнали, все още има пълна мизерия. Хора живеят в шахти. What the hell? Е, предполагам съдбата отрежда на всеки по нещо.
И в цялата тази атмосфера аз се опитвам да пиша есе за мечтите. Нищо чудно, че не мога да го развия. Аз имам една мечтателска душа, мечти никога не ми липсват. Знам, че ще опитам да съхраня това. Мечтите винаги са ме хранели. Надявам се само да не останат единственото, с което да се храня. "Татко каза, че ще ми купи колело, обаче друг път." , Куче в чекмедже. Днес минах покрай магазина, от който си купих моето колело, вече не съществува. Но да не издребняваме. Ясно, че всеки е пълен с негативна енергия. Събирайте положителни емоции, хора, не ги изпускайте. Не се знае слънцето до кога ще грее. А и ако не ние, кой ще промени тоя свят :)