петък, 28 май 2010 г.

Илюзия
Лъжа
Приказка
Мечта
Блян
Болка
Стремеж
Липса
Да си беше останал просто Копнеж.

сряда, 19 май 2010 г.

Лудост

По дяволите
искам да чувствам отново
да горя
да тръпна
да полудявам
от чувства
желания
копнежи

Дори да боли
да боли
но да е истинско

Ярост
Гняв
Болка
Страст

Валежи
студени, а приятни
измиват празнината
попива лудостта
в каналите на обърканата ми
... душа.

четвъртък, 13 май 2010 г.

прашна импресия

отмина
скри се в ъгъла
отидох
погледнах зад ъгъла
беше мрак
гробна тишина
сгъстени прашинки
дигнах ръка
понечих да ги разведря
просто опит
проба
любопитство?
може би

загледах се
прашинките
сториха ми се така несамотни
имаха компания
прашинки ли казах?
прах
гъст, наплъстен прах
а отдолу - нещо
привлече ме адски
аха , и да го достигна
и прахът се дигна
покри ме
заслепи ме
нещото - остана скрито

четвъртък, 6 май 2010 г.

Птиче

Предопределеност
Закони на природата
закони на живота
груби
твърди
непоколебими
За да ти дадат
ти взимат
не питат

Колко е лесно да си птиче
ах, птиче
отправи се към небитието
разпери крилца
и усети полъха на вятъра
нека полетът ти продължи
нека сърцето ти бие
на фона на дъждовните капки
дори да паднеш
твоята птича душа би все летяла
и птичото ти сърчице все туптяло
защото свобода живее там

Живей
Обичай
със сърце на птиче

сряда, 5 май 2010 г.

Aaaaaa

Понякога чувствам, че потъвам
и е наистина страшно
Знаете ли, че не мога да плувам?
Страх ме е да не се удавя
Около мен е пълно с плуващи риби
Аз просто търся начин да си поема въздух
Понякога, понякога сякаш става чудо
и бивам издърпана на повърхността
и ми се иска да изкрещя Аааааа
но понякога, понякога няма никой долу
понякога съм сама
и ми се налага да махам с все сила с ръце и крака
знаейки обаче, че не мога да плувам
И отплавам към дълбините
гледам красиви растения и риби
риби, впили се една в друга
и усещам, че не мога да дишам
и бавно продължавам да се спускам на долу
морето ме поглъща цяла
чудя се, ще имам ли причина за друго Ааааа?

неделя, 2 май 2010 г.

Синьото сияние ме повика
искаше да се слея с него
можех ли да не се отдам на силата
усещането
обаянието
опиянението, което ме изгаряше?

Усетих устните ми да се навлажняват
Кожата ми да настръхва
Някакъв огран в мен да тупти
Желаех го, копнеех за него
така силно
така искрено
така примамливо
и така невъзможно.
Пристъпих напред, готова да рухна
обзета от неутолима страст
сълзи от жажда изгаряха кожата ми.

И тъкмо когато протегнах пръсти да го докосна
Сиянието се стопи
Потъна във вечността.