неделя, 2 май 2010 г.

Синьото сияние ме повика
искаше да се слея с него
можех ли да не се отдам на силата
усещането
обаянието
опиянението, което ме изгаряше?

Усетих устните ми да се навлажняват
Кожата ми да настръхва
Някакъв огран в мен да тупти
Желаех го, копнеех за него
така силно
така искрено
така примамливо
и така невъзможно.
Пристъпих напред, готова да рухна
обзета от неутолима страст
сълзи от жажда изгаряха кожата ми.

И тъкмо когато протегнах пръсти да го докосна
Сиянието се стопи
Потъна във вечността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар