понякога

Понякога сме слаби. Понякога действаме импулсивно и откриваме дълбоките тайни на душата си. Понякога съжаляваме. Понякога това е всичко, което ни остава. Понякога тъжим. И понякога сме самотни. Понякога ни се иска да не сме. Понякога душата ни проговаря и сърцето ни ни кара да вършим безумия. Понякога всички ставаме едни безумци, вършещи безумия, но и без това светът е безумен. Понякога искаме да прекрачим бариерата. Понякога го правим (на сън), а някои и наяве. Понякога реалността е просто правила и бариери, които сме си поставили, защото така трябва, за да оцеляваме и да се правим на силни. Понякога обаче не сме силни. Понякога сме и хора. Понякога просто спираме за миг да си починем. Понякога казваме неща, които не трябва да казваме. Понякога вършим неща, които сърцето ни иска. Понякога и то е право. Понякога желанията ни изгарят. Понякога сме на къс разстояние да ги докоснем. Понякога всичко, което отнемат е един миг. Понякога този миг променя целия ни живот. Понякога желанията си остават просто желания. Понякога сме колкото слаби да ги поискаме, толкова слаби и да ги пуснем. Понякога сме обикновени. Понякога ни се иска, но ние сме все същите. Понякога така трябва. Но не сега.