неделя, 20 февруари 2011 г.
Маскен бал
Защо винаги ни карат да пишем за зло? Да обсъждаме лицемерието, подлостта, лъжата измяната. Да разкриваме маските на хората, да описваме опетненото, мръсното, да изливаме с думи цялото му съдържание, за да бъде то добре познато на всички. Наистина ли живеем в такъв свят? Знам, че аз не живея. Отвращава ме всичкия този боклук. Може ли някой да ми опише злото? Знам, че не са малко хората, които могат да го издигнат в култ, да го надянат в красива премяна и да провъзгласят колко е велико. Къде е това величие? В лошата дума, която казваш на своя приятел? В лъжите, с които смяташ, че можеш да измамиш целия свят, а единствения измамен накрая си ти? В маските, може би? Които слагаш, за да се скриеш, може би защото си толкова непоносим, че дори сам не можеш да се търпиш. Или пък твърдиш, че ги слагаш заради жестоката действителност, защото не можеш да издържиш на натиска на студената реалност. И какъв ставаш тогава? Измамник. Лъжец. Пак питам, къде е това проклето величие? Като се замисля, цялата тази история е толкова стара. "За да може всеки да се почувства свободно, да забрави за приличията и съсловните предразсъдъци, венецианците измислили маските." И от тогава, във Венеция съществува маскеният бал. Била съм там. Улиците са изпъстрени с маски, най-различни, всеки може да избере да се превъплати в каквато и да е роля. Пищни магазини, изпълнени с маски, са създадени само с тази цел, всеки да намери своята маска. Просто пищен карнавал, традиция, или нещо повече? Толкова ли са нужни тези маски и ако да, то тогава какво остава зад тях? Всеки може да надене маска. Дори лицемерието, дори злото, дори неправдата. Тогава в какъв свят живеем? И може би наистина трябва да се говори за тези неща, защото съществуват, явно, че съществуват. Може би самата аз съм оплетена в тяхната примка, без дори да го осъзнавам. Аз наистина не мога да осъзная тези неща. Веднъж или два пъти съм изпитвала гняв, докосвала съм се до омразата. Изпитвала съм омраза към самата омраза. Но тя остава непонятна и далечна за мен. Тя убива моето слово, би ми било интересно обаче да се изправя пред това зло и да прочета слово, което се храни от него. Би било интересно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар