Липсват ни онези моменти
на весели разговори и смях,
моменти на спокойствие,
моменти с приятели,
моментите, които не зачитат
терзанията на порасналите,
хилядите им прищявки
и сложните мисли.
Мислите ни ни казват,
че животът е много непрост,
поради странната ни възраст
и измислените проблеми.
Тогава цупенето преминава в мъка,
любовта в затормозяваща мания
или скучно занимание,
а приятелство става все по-рядко.
Недоволни сме, понеже
вечно искаме или пък нямаме,
вечно мислим, обмисляме,
чудим се и размишляваме
по важни житейски въпроси.
Страхуваме се,
чудим се дали няма да сгрешим,
къде ще ни отведе живота
и дали времето ще изтече,
както в пясъчен часовник.
Играем често на криеница
знаем наизуст местата за криене
и ни харесва там.
Лесно се нараняваме,
плачем, обичаме, късаме,
болят ни главите от сериозност
и такива работи.
А животът е една игра.
Просто една детска площадка.
И ние сме децата, бързащи да пораснат.
А дали наистина времето не тече,
както в пясъчен часовник?
Няма коментари:
Публикуване на коментар