Жени

Стихията на жените е любовта. Любовта и не само любовта, романтическата натура като цяло се среща повече при жените. Жените са слаби и нежни същества. Дали има или няма изключения от правилото, не мога да твърдя. Мога да кажа единствено, че има и слаби мъже, има и амбициозни и целеустремени жени, за които целта оправдава средствата. Но няма нищо по-грозно от жена, затънала в калта. Жена, която е забравила себе си, било то заради любовта, заради всичките душевни терзания, с които се занимава нежната й душа или защото е прекалено слаба, за да преодолее романтичните глупости и илюзии и да стане част от реалния свят, част от обществото. Може би първата стъпка, за слабата жена, която си мисли, че е силна, е да избяга от любовта. Онази, която й е носела стотици пъстроцветни страници из книгата на нейните мисли и чувства, и въобще е обрисувала целия й свят. Колкото е слаба и заблудена жената, толкова по-слаба и крехка я прави любовта. Жената е готова да даде целия си свят за истинската любов. Даде ли го, той трудно се връща при нея. В такъв случай тя най-често остава свободна, но като птичка, чиито крила са отрязани. Спира да плаче, спира да чувства и се учи да бъде индивидуална личност с многообразни интереси. Но тя е просто жена. Умее да обича, умее да е добра, да е нежна, мила и тем подобни. Паднала в калта жената спира да обича, не иска да е добра, нежна и мила. Иска да се докаже на света. Иска да измени на своята стихия. Но преди това й се иска да отвори сърцето си и да изсипе всичко, което е останало в една чаша, а после да излее съдържанието на един празен лист и да го пази. Като единственото доказателство, че е имало нещо там. Да го пази в своята кутия на щастието. Жените наистина имат такива кутии. Там те слагат онова, което искат да запомнят. Там те затъват в спомени, но поне в хубави спомени. Жената обича тези сантиментални работи. Жената като цяло обича. Жената не може да бъде енциклопедия, но веднага може да се превърне в едно силно рамо, колкото и слаба да е. Въобще жената може да бъде едно много красиво същество, което да изпълни мъжкия свят с цвят. Това е тя, според мен. Дълбоко в същината си, далеч преди да бъде обрулена от живота и да се опитва да бъде различна. Разбира се, в момента има какви ли не жени. Жени, които се борят за равенство с мъжете, жени-гении, жени - секс символи, жени-провали, глупави жени и жени-непукисти. Жени, които затъват в калта и остават там и жени, които намират пътя си навън. И все пак, жената, като такава, е в пълното си право да бъде каквато си пожелае.