Аз съм различна. Всеки миг съм различна.
Не ме гледай в очите. Няма да погледна.
Гледай ме в сърцето. Гледай през дрехите.
Гледай през кожата, костите и мускулите.
Гледай през телесното, гледай през дописаното.
Не ме измисляй наново, аз съм вече измислена.
Цяла измислица съм аз, и нямам край.
Покорна съм, но също дива и потайна.
Не гледай в устните. Аз не се усмихвам.
Аз обичам. Но понякога съм празна.
Понякога животът в мен кипи. Понякога аз гасна.
Не съм аз песен, нито съм картина.
Цветовете твърде често биха се менили.
Аз съм сива, черна, синя и червена.
Огнена, сама, вълшебна. И никоя.
Понякога съм просто аз. Аз без теб.
И аз със теб. Сама в гора, или с приятели- цветя.
Аз съм странна - далеч от всякъде и нелогична.
Скучна, всякаква и безразлична. Познавам те.
Обаче. Познах те. И пак ще те позная.
Дълбоко някъде в душата. Кой се сеща да погледне?
Съблечи дрехите. Съблечи плътта. Измъкни себе си
от затвора на своето тяло. Погледни дълбоко.
И ще видиш цялата изящност. Истинна. И крехка.
Вечна. Всичко се е врязло в нея. И целувките.
Ръцете ми обгръщат я. Единствената вечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар