Дали си господар на съдбата си или роб на страха си? Страхът. Много дълго мълчиш, опитвайки се да го преодолееш. Трудно може да бъде укротен този див звяр. Особено онзи страх - страхът, който идва неочаквано. Точно както не можеш да познаеш какво ще ти се случи в следващия момент, както не знаеш какво се намира зад ъгъла. Когато ти е трудно да започнеш отначало или пък да се отделиш от миналото. Когато чакаш и чакаш. И си под напрежение. Когато си влюбен и ти пърхат пеперудки в стомаха и не можеш да мислиш. Когато ти предстои нещо голямо и хубаво. Онова изгарящо чувство. Или пък нещо неприятно. Чувстваш се сякаш падаш от висока сграда, сърцето ти бие лудо и пръстите ти треперят. Страхът е следствие от всичко това. Може би? Но как иначе би могъл да идва толкова внезапно и да разтриса цялото ти тяло, да го обикаля, плетейки мрежи, така, че да се оплетеш и да не можеш да избягаш от него. Ти бягаш! Ти не можеш да седиш там. Не и в една стая със страха. Не и съвсем близо до него. Не и да го виждаш, не и да го чувстваш. Ти бягаш... Но страхът е зад теб. Гони те, хваща те, ти пищиш, молиш се, трепериш. Сълзите се разтичат по красивите ти скули, а ти се превръщаш в едно безпомощно дете. До скоро борещо се със страховете си, с достойнството, че ги е преодоляло! И ето, че страхът те е изненадал. Твоят господар, твоят поробител. Кой ще свали твоите окови? Кой ще опитоми звяра?
Blue is the colour of the red sky
Blue is the colour that she feels inside
I can't hide my fear anymore
Can she tame the beast that is her fear?
Няма коментари:
Публикуване на коментар