Whenever I'm alone in troubled times
My silent screams, my innocence, my crimes
I wish that you were still here by my side
Without you here the darkness magnifies
Понякога те виждам в нощта. Вървейки из прохлада, си представям, че си някоя от онези звезди в небето. Усещам парфюма ти във въздуха, движа се с лекота сякаш си ме вдигнал на ръце и всичко е магия. Срещам те в съня си, когато спя най-дълбоко и не искам да се събудя. Алармата звъни, а аз я изключвам и се мъча да заспя отново. За да те видя. Загърбвам всичко останало и сякаш отново не съм подвластна на себе си. Магия. Ставам, поглеждам към плаката I am happy, който доскоро държах, за да си го напомням, но вече нямам нужда. Усмихвам се на слънцето и потърквам сънливо очи. Косите ми отново са пораснали. Обичам да се въргалям в леглото. Не мисля, че имам по-любимо място. Освен парка. Може би парка и специално там където пеят птички и ароматът е свеж и зелен като любовта. Там пак се загубвам в магията. Всеки път. Всеки път. И още, джаз, соул, рок енд рол. Микс от всичката тази музика не прави манджа с грозде. Прави теб. Извайва лицето ти, специално се спира на очите ти и на брадата и продължава по тялото, ръцете... Обичам онези малки екстази, които причинява всичко това на моето тяло. Сякаш отново притежавам света. Не съм силна, не съм различна, но съм ужасно първична. Раждам се отново. Пръстите просто тракат по пианото, но за мен това е стих, това е мелодия, това е движение, това е посока и това е раят. Кажи ми мога ли да го задържа, ето тук. Точно тук и никъде другаде. После да си тръгна и теб да те няма, да има само стихове, музика, мирис на сладък парфюм и магия. Ще оживее ли магията. Cause I've been waiting for all these years.
Няма коментари:
Публикуване на коментар