В "Царството" дошло време за женене на момите. Тъй като и трите момичета от рода Мартинови били минали осемнадесет години и все още се намирали в селото, всяка една от тях се оглеждала за своята сродна душа. Или почти всяка.
Тъй като малката дъщеря била най-хубава, родителите й решили да омъжат първо нея. Те тайно си казвали един на друг вечер: "Тя и без друго нехае много за важните работи в живота, тъкмо като се задоми ще й дойде умът в главата." А девойката продължавала да трупа впечатления, бродейки и преоткривайки отново и отново своето "Царство". Прочуло се, че има в селото един младеж, който пламенно я желаел. Изпращал често подаръци на семейството - ту някое животно, ту пари. А след време започнал и да предразполага девойката. Пращал огърлици, скъпоценни камъни, перли и пръстени. Нищо от това обаче не можело да трогне младото момиче. Нейните сестри й завиждали, макар и да си били намерили вече мъже и да твърдяли, че "любовта е във въздуха", техните мъже не изпращали подобни подаръци, а те били били дали всичко да ги притежават. Веднъж най-голямата сестра решила да поговори с девойката.
- Сестричке, ума ли си си загубила, не виждаш ли всички подаръци, които ти изпращат. Няма ли най-сетне да отговориш, или... Бога ми, аз бих се хвърлила в нозете на първият, който ми поднесе подобни вещи.
- Ти си заслепена. Парите не означават нищо за мен. Нищо, което може да се закупи с пари не е ценно или пък трае дълго. Парите са най-добрият признак за лош и фалшив живот. Видиш ли пари и скъпоценности, трябва да бягаш от тях, инак си задушен завинаги!
- Но луда ли си, ти! Парите може и да са хартийки, но какъв по-добър начин мъжът да ти покаже любовта си? Особено с твоя затворен и тих характер. Той нито може да се добере до теб, нито да ти види моминското лице, недай Боже да ти се усмихне или да ти каже нещо! Не виждаш ли какво се крие зад тези бижута. Освен добър и заможен живот, любов се крие сестричке, любов! Та той те обича, той те боготвори.
- Дори да е така, той е глупак. И освен това, егоист. Защото любовта е най-егоистичното нещо в живота. Трудно бих могла да си представя по-голяма мъка от тази да бъдеш обичан от някого! Та ти би бил задушаван от неговия егоизъм да те притежава. За него ти ще си като парите. Ще те стиска скъпернически, а накрая ще те продаде. Ще те хвърли на вятъра. И дори в полъха на вятъра ще чувстваш онази гнусна любов, която те е омърсила дотолкова, че ти си забравила що е полъх, що е птича песен, що е росата, що е слънцето. Именно любовта е тази, която те кара да изгубиш Магията.
- Ти просто никога не си обичала мъж! Не знаеш какво е да чувстваш сладките целувки и милувки, да оставяш нежните думи да галят ушите ти. Особено когато ти се кълнат в любов! Ах, колко е хубаво това, кълна ти се сестричке! А ако получавах и огърлици и перли, бих се чувствала като царица...
- Ха! Царица. Обичала съм аз сестрице, повярвай, обичала съм аз природата с такава дълбока и вечна любов, че думите не могат да я опишат! Галила съм аз тревите и съм се радвала на полъха на вятъра тъй както на нищо друго в този живот. И все пак аз не съм тръгнала да мачкам или целувам птичките, които толкова обичам, нито пък съм късала тревата от бурна страст, не съм се мъчила да яхвам вятъра, защото той не би бил така лек вече след моето тегло. Моята любов не е егоистична. Моята любов е чиста като сълза, тя е вдъхновение, тя е вечност и тя е магия. На света не съществува мъж, който да може да те дари с такава любов. Не! Може ти, сестрице, да си мислиш, че твоят мъж те обича, но не! Той обича себе си и своето его. Ти си просто предмет за него. Огледало, в което той да се оглежда и да се уверява, че е хубав. А онези думи, ще се увериш сестричке, че са празни думи. Онзи нищо и никакъв мъж не ти дава на теб усещане за вечност, нито за магия! Човекът не е магическо същество и никога не е бил. Уважавам те, сестричке, за дето си усетила магията! Не е бил мъжа, а просто магията се е отразявала в него, в думите и действията му! Ти имаш магията в себе си! Огледай се! Забрави глупавите перли и пръстени, всички задушаващи думи. Всички усмивки и целувки. Махни онези устни от своя ум, махни мръстните ръце от своето нежно тяло и ще откриеш Магията! Аз обичам, сестричке. Аз обичам силно. Аз наблюдавам всеки ден свободните птички да прелитат от клон на клон. Да пият бистра водица, да чуруликат нежно. Как мислиш биха се чувствали те в клетка от милувки и целувки! Как биха извивали гласчета, та те биха умрели! Така както умират всички, така както ще умреш и ти, без да усетиш истинската, неегоистична Любов, без да усетиш Магията!
Сестра й излязла от стаята разплакана.
След дни малката дъщеря склонила да се омъжи. Но забранила да й се подаряват подаръци. И никога не обикнала съпруга си. Той бил толкова обикновен по човешки, чак грозноват. А и как би могла? Тя била изпитала Магията и нищо друго не било така вечно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар