...
Знаеш ли как увяхват розите?
Как мирисът им нежно отлита
и те оклюмват още млади, неузрели.
Толкова от тях са мои. И ги пазя,
бдя над тях, държа ги.
И когато дойде нова аз се плаша.
И отдръпвам се, и плача.
Защото зная как издъхват розите.
Но тази изведнъж става най-красива,
най-богата.
Ала животът й е толкоз кратък.
И оставя ли я без вода, издъхва.
Листата й се свличат мудно,
трудно, сякаш ги е страх.
И какво ако оставя тази роза,
ще цъфне друга, по-добра,
по-моя.
И не ще плача аз за тази роза,
но все пак, докато е жива,
по ще съм щастлива.