Той - вечният наркотик,
дълго и дълбоко съхраняван,
съхраняван и крит.
Излязал вече на повърхността,
той е нужда,
страх и някакъв трепет,
спокойствие и свобода.
Хармоничност, от тази моята,
любимата.
Нежност и сила, и всичко,
и всичко.
От кога съм така ненаситна?
Или пък така плахо смутена, смирена,
добра.
Сякаш мракът е обсипан в светлина,
някаква приятна, топла светлина,
която докосва кожата ти,
но не може да я изгори.
Пепел от рози,
възродена в нещо ново.
От него.
А аз въобще не вярвам
в розите.