"Лора от сутрин до вечер" и.. още нещо

Добре, до тук с песимизмите! Изживях вълшебна вечер, изпълнена с невероятно яка емоция! След всички глупости, най-сетне се появи нещо истинско. Нещо, което по много приятен и забавен начин показа на хората, че имат нужда от изкуство. Че имат нужда да нахранят душата си. Без значение дали в театъра, в киносалона, дори на улицата! Изкуството, ах... Но за къде ли сме без творците? Уникална харизма. Наблюдаваш всички намусени лица в салона, когато влиза въпросното творческо лице и главите се избистрят, всички поглеждат в захлас и възхваляват... естественото. Но вместо да слушат обикновените мрачни думи, те гледат едно слънце. Една най-обикновена жена, която за всички тях в този момент е далеч от обикновена. Понеже е творец. Уникален, различен и естествен. Невероятно! Освен това ги обгражда отвсякъде, с музика и кино. Талантът си е талант. Хората седят и мълчат и не знаят какво да кажат, но не искат да станат, искат завинаги да са в обкръжението на твореца. Ах. Разбира се, всички хубави моменти траят толкова кратко. И въпреки това, след като всичко е свършило, хората вървят по улицата и са изпълнени от магията на изкуството. За първи път от много време насам се усмихват и започват да оценяват живота! Благодаря ти, Миленита.