самотникът

Как да си весел, когато сe чувстваш слаб? Когато стаята е празна, музиката сякаш се загубва в тишината, пръстите ти са изтръпнали, сърцето ти едвам се движи, очите те болят, коремът не се сваля, всичко ти е наопаки. И да беше само това... как да си весел, когато се чувстваш като най-самотният човек на света. И изглежда това си търсил цял живот. Самотата. За това ли си се борил? С всичките песни, танци, изпити, любовни мъки и трепети, приятелства и смехове. Наистина ли това е всичко? Празна стая. И тишина. Невъзможно... Но е истина. Твоето прозрение. Сега вече си пораснал. Сега вече знаеш. Знаеш целта на своя живот, знаеш, че всичко е безсмислено, знаеш, че си се родил за да бъдеш самотник, знаеш, че това е твоето проклятие, знаеш, че нямаш силата да го обориш. Надяваш се с последни сили да успееш да изкачиш скалата на приятелството, на щастливия и пълноценен живот, скалата, която ти дава смисъл. Но не... просто се подхлъзваш. Продължаваш да падаш... и падаш... и падаш... Има ли край? Има ли начало? Кой си ти и за какво се бориш? Съвсем лесно би могъл да се измъкнеш през задната вратичка и никой не би забелязал. Онези, твоите приятели, за които се бори със зъби и нокти са далеч зад теб... По своите пътища, със своите нови приятели. А ти? Ти си все сред тях и някак... далеч от тях. Но си се вкопчил в тях, защото не вярваш, че ще се случи нещо друго, че ще се появи нещо ново, че ще имаш шанс за избавление от тежката прокоба. По дяволите! Къде стигнахме ние с теб... Къде.... Може би никъде... А може би сме тук с някаква цел. Ало? Ехоооо...!? Няма никой. Никой няма да ти отговори. Не, всичко живо мълчи. Всичко живо се е изолирало от теб. Не! Ти си се изолирал! Ти! Ти си самотник в своята душа! Затова не те обичат! Затова .... Ти не обичаш себе си, самотнико. Има ли смисъл да продължавам.... Ти утре ще седиш в киното и пак ще си сам. Довиждане, приятелю. Ти изчезваш бавно. А онези, които обичаше отдавна са те забравили. Забравил си се и ти самият. Поклон! Пред твоя труд неземен! Да покориш небеса, хора, луни, звезди, да можеш, да си уникален, да обичаш, да се наслаждаваш! Поклон! Какво ли след теб ще остане...