септември

Септември. Ти си ме довел тук. Вземи ме сега. Направи ме своя рожба. Аз и без друго съм като теб - объркана и буреносна. Задушаваш ме, септември. Превърни ме във листо. Остави ме да умра. Измий ме със дъжда. Измий всичко онова, което съм била. Дете и жена, копнежи и тъга, измий ме, септември. Разпокъсай ме. Остави ме да кървя. Цяла есен, септември. Нека дочакам декември. И когато дойде искам да ме скриеш под снежната покривка. Нека съм покрита от всяка снежинка. Нека съм скрита. И аз, и кръвта, и всичко онова, което съм била. Обичам зимата, септември, не се сърди. Надявам се най-дълго да продължи тя. Аз заслужавам да се озова в калта. Да съм никоя. Да съм сама. Понеже съм се отрекла от себе си. Септември, разбери. Аз съм се отрекла от себе си. Или мойта личност ме отрича вече. Не зная. Зная само, че съм друга днес. Но ми трябва твойта помощ, мой септември. Защото ще дойде пролетта. И пролетният дъжд отново ще ме съживи. Направи ме истинска, септември! Върни ме! Никой друг не е способен. Не искам да съм жива аз така. Загубена. Различна. Друга. Груба. В скука. Тишина. Не искам и да съм предишна. Защото предишната умря. Вземи ме, моля те, септември. Единствено във теб вярвам аз сега.