в капана на сънищата

Затворена съм някъде дълбоко
далеч от реалното
далеч от времето и мястото
затворена съм в капана на моите сънища.
Сънувам реалността
и реалността ме сънува
сякаш няма реалност
и мен ме няма
а всичко е един сън.
С падането на листата
моментите отминават
и сякаш никога ги е нямало
всеки нов момент
е мой нов сън
и аз крача
в нищото, ничия и безвременна
вървя по килим от листа
и се опитвам да хвана някое в полета му
преди да падне
и да издъхне.
Всичко издъхва
и губя броя на листата
и времето, и мястото, и всичко
вървя в ничии сън, ничия и сама.
Не принадлежа на никого и нищо
аз съм просто едно листо
и се мъча да направя с моя сън
полета си по-приятен
поне за миг
преди да съм стигнала земята
и да се събудя.