Полет

Днес имах сън. Видях себе си в бъдещето. Беше толкова изпълващо. Сякаш летях измежду хората по центъра, развяваща червената си рокличка и щастливата си усмивка. Студеният вятър на нощта изпълваше косите ми, токовете едва държаха сякаш летящите ми крака, а аз бях устремена да го стигна. Той беше във въздуха, далеч от мен, но за бога, той летеше. Същият този обикновен център се беше превърнал в моя личен малък нощен празник. Той летеше край звездите в неговия шарен балон. Беше толкова високо, господи, колкото и да се опитвах да го достигна с поглед, изгубвах го в небето и оставаше само изгарящото желание да съм там. И все пак той беше мой, и някой ден щях да се кача на този балон, беше ми обещал. Почти можех да го видя. Щеше да ме научи да летя. Продължих да крача забързано и се отправих с топло сърце и широка усмивка към мястото където щеше да завърши неговия полет.