в капана на сънищата

Затворена съм някъде дълбоко
далеч от реалното
далеч от времето и мястото
затворена съм в капана на моите сънища.
Сънувам реалността
и реалността ме сънува
сякаш няма реалност
и мен ме няма
а всичко е един сън.
С падането на листата
моментите отминават
и сякаш никога ги е нямало
всеки нов момент
е мой нов сън
и аз крача
в нищото, ничия и безвременна
вървя по килим от листа
и се опитвам да хвана някое в полета му
преди да падне
и да издъхне.
Всичко издъхва
и губя броя на листата
и времето, и мястото, и всичко
вървя в ничии сън, ничия и сама.
Не принадлежа на никого и нищо
аз съм просто едно листо
и се мъча да направя с моя сън
полета си по-приятен
поне за миг
преди да съм стигнала земята
и да се събудя.

Полет

Днес имах сън. Видях себе си в бъдещето. Беше толкова изпълващо. Сякаш летях измежду хората по центъра, развяваща червената си рокличка и щастливата си усмивка. Студеният вятър на нощта изпълваше косите ми, токовете едва държаха сякаш летящите ми крака, а аз бях устремена да го стигна. Той беше във въздуха, далеч от мен, но за бога, той летеше. Същият този обикновен център се беше превърнал в моя личен малък нощен празник. Той летеше край звездите в неговия шарен балон. Беше толкова високо, господи, колкото и да се опитвах да го достигна с поглед, изгубвах го в небето и оставаше само изгарящото желание да съм там. И все пак той беше мой, и някой ден щях да се кача на този балон, беше ми обещал. Почти можех да го видя. Щеше да ме научи да летя. Продължих да крача забързано и се отправих с топло сърце и широка усмивка към мястото където щеше да завърши неговия полет.

И като заговорихме за завистта...

Основният проблем на хората е, че не гледат собствения си живот. Вглеждат се встрани, било то в близки, познати, в техните съдби, щастия и успехи. И се губят в тях. Губят себе си в една илюзия. Истината е в нас и в нашия път. Този, който трябва да извървим, да се сблъскаме с моменти, които да накарат сърцата ни да бият лудо, да се сблъскаме с щастието, с болката, с трудностите, компромисите и сълзите. Да се научим да бъдем горди, че сме себе си. И с увереността, че сме на правилния път. Защото няма грешни избори в живота, изборите ни ни правят тези, които сме и ако трябва да извървим същия път отново, почти сигурна съм, че всеки един от нас не би променил нищо. Аз съм моите избори, моите чувства, мисли, думи и решения. Аз творя живота си и дори да не съм на добро място в момента, знам, че ще го стигна. Гледайки в моя собствен път. Защото това съм аз, разнообразие от болки и усмивки. И щом съм достигала истинското щастие, защо да не го достигна отново. Всичко е в мои ръце. И най-доброто тепърва предстои.

П.С. За теб също.