Ще избягам ли от теб

Все още не мога да намеря причина защо губим хората, които обичаме. Предполагам просто става. Хората бягат от тези, които ги обичат. Без значение аз или ти. Страхуват се от тях, страхуват се, че ще завземат личното им пространство, ще откраднат това, което би трябвало да е тяхно и ще ги направят част от себе си, за да могат да ги обичат. Ние се страхуваме от тази обич, защото тази обич е по-висша от нас, понякога не я разбираме и ни наранява. Нарани ли ни, ставаме уязвими. А да си уязвим в този свят не е лесно. Започваме да слагаме прегради, да взимаме безумни решения и да бягаме. Постепенно губим хората, които ни обичат истински. И единственото, което ни остава е да обичаме себе си. Обичта на хората обаче е онзи тип обич, която не умира. И ние винаги може да я намерим в очите им, макар и наранени. Тя също така винаги ще живее в нас, защото е оставила трайна следа в живота ни. Може някога да се върнем при хората, а може и те да не ни допуснат отново. А може и така да е по-добре. Защото те заслужават повече срещу всичката тази обич. А какво заслужаваме ние, страхливците?