В края на летния ден

Разменяме смутени погледи
Мълчим
Листата вече са разпокъсани
дали това бе нашето приятелство?
Ти очакваш мойто "Не",
а аз не зная как да ти го кажа.
Какво чувстваш?
Така и не разбрах
Усетих, че си притеснен
и има нещо в теб за мен
Бе ти трудно, забелязах
да намериш думи
и да промениш съдбата
Дали за теб всичко бе загубено
още преди да се бе случило
Е, няма как да зная
знам, че очите ти се разшириха
придобиха нов, изпиващ израз
Опитах да ги разгадая
Дали копнеж бе, стон, зов?
Или просто объркана случайност
Случайности няма, казваше ти
не ми се искаше да го вярвам
Ти и аз
листата в нашите крака
ехото на мойто "Не"
решено вече, твърдо "Не"
И все пак разтърсващо, все пак реалност
"Сън ли бе?", ти питаш, "Или пък се случи?"
Е, май се случи.
Все пак аз помня твойте думи.
И погледът ти, и листата
И ехото на мойто "Не".