Нощни мисли

Излъгах се, че не те обичам вече. Всъщност копнея за теб и прегръдките ти. Чувството е изгарящо, а аз допълнително подклаждам огъня. Сякаш съм опиянена, неподвластна на себе си, сякаш не притежавам себе си. Не знам дали и ти ме притежаваш. По-скоро някаква друга сила, но дали любовта, копнежа или лудостта, не знам. А може би просто съм преяла. Да, това ще да е. За това е толкова горещо вътре в мен, затова сякаш мънички същества ме прояждат отвътре, подлудяващи ме и повеляващи да бягам до теб, да се слея с теб и да останем завинаги вплетени. Ах, аз съм просто заблудена. А това е забранено. Всичко това е просто плод на моето съзнание или подсъзнание. По-скоро подподсъзнание, не съумявам колко дълбоко трябва да е достигнал дяволът, за да се гърча така в плен не на друг, а на себе си. Не дори на собственото си тяло, а на собствената си душа. Подсъзнание. Подподсъзнание.