думички, къде сте?

Думите ми се губят. Крият се в своите миши дупки и ме оставят да се хваля със своите нови дрехи като царя от приказката. В един момент осъзнавам своя позор и се скривам в още по-голяма дупка от техните. Би трябвало да е нещо като заешка дупка. Или мечешка хралупа. Да, второто ще е, защото аз наистина обичам да си поспивам и да похапвам мед. И в същото време думите ми се крият и аз се крия и сякаш никой от нас не иска да се сдобрим. Аз съм им обидена, за дето са ме оставили да вървя гола голеничка, а те? Ами не зная, те може би просто искат да си починат от мен. Е, направих каквото можах. Изглежда ще трябва да ги почакам още малко.