импресия за музиката

Лежа завита в тъмна стая с отворени щори, а светлините на колите проблясват през тях.. Но нещо съвсем друго създава магията. Нещо, което ме убива, а след това преражда. Нещо, което се лее в тъмнината.. защото то съществува и там. Съществува навсякъде. То е вечно. А аз съм част от тази вечност. Чувствам, че съм влюбена във вечността, а тя е така добър любовник. Играе си с чувствата ми, но винаги успява да ме насити. Чувствам се пренаситена. И пак не е достатъчно... Сутрин се будя и всичко, за което мисля е тази магия. През деня докато вървя по улиците, в часа по химия, в къщи, в леглото, в банята и във всички останали реални и въображаеми места, в които може да се намира човек... Аз съм там. В магията. И когато нощта ме обгърне, аз пак съм себе си и съм сама, но не съвсем.. С мен е вечността. Странно как никой не вярва в нея. И аз не вярвам. Но я има. Трябва да я има! Трябва да я има, защото аз я усещам. Защото с нея никой не би се чувствал сам... Защото е любов, и е насъщна. Но не само. Тя е нова, и е неопозната все още, тя е приказна, тя е чай с мед и още нещо, тя е това, към което се стремя, тя е завладяваща и единствена. Тя е зимната принцеса, единствената, която сгрява онази невидима част от мен, онова, което би трябвало да се чувства замразено и застинало през зимата. Но не.. Денят е красив, щом я има нея. Тя е джаз, тя е и соул, тя е блус, а понякога е и рокендрол. Тя е неделима част от мен. Била е винаги и пак ще бъде.. Трепет. Всичко останало е излишно..