летен микс

Лято. Жега. Гадинки, пролазващи по стените. Все още не сте научили? Ние не обичаме сладолед. Обичаме само стоножки, намазани с мед. Обичаме ги по стените, в мивките и въобще навсякъде около нас. Шегувам се. Всъщност ние пищим и подскачаме щом ги видим. Но това е нашата малка тайна. Нашата малка лятна тайна. По цял ден се разхождаме и мислим за разни проблемчета, но в същото време още се люлеем по люлките и се смеем на глупости. Страх ни е от кучета, от раци, от нощта и деня. Луната открива нови пътища за нас. А щом се събудим се мръщим на слънцето. Литваме надолу към морето с детската си наивност, а то? Брр, то е студено. Щипят ни раци и ни изгонват по хавлиите. В момента, в който легнем пък слънцето ни изгаря и ни боядисва в червено. Минават секси батковци, а ние се притесняваме за това как изглеждаме. Както казах, всякакви проблемчета ни се въртят из главите. И все пак времето лети, когато сме заедно. Смях, сълзи, страх и приятелство. Всичко върви заедно. Ние поне все още знаем значението на тези думи. Думите без които нито едно море, нито един смях, нито едно лято нямат значение. Думите, които превръщат всичко при нас в шега. Парещият пясък, ревящите бебета по плажа, гадинките нощно време - прозрачните причини, които затварят вратата към истинското слънце.