Защо и в какво да вярвам днес?

Човекът е забравил да си поставя граници. В един клип на суинг песен от преди повече от половин век има луди танци, голи дупета, разлят алкохол, цигари и лудо развихряне на страстите. Не такива граници имам предвид. А онези, другите. Онези, на които мама и тате ни учат (или не ни). Човекът е научен да вярва повече на себе си и на своите произведения отколкото на природата. Аз толерирам всякакъв тип хора, стига да са честни със себе си. Съпричастна съм с хомосексуализма, с атеизма, със самоубийствата, с мързела. Но не разбирам хора, които не вярват в нищо освен в собственото си съществуване. Такива, които не вярват в Бога или в Природата или в Майка си или в Семейството или в Любовта или дори в Смъртта. Не ги разбирам. Не съм против човешките строежи, нито против вярващите в тях. Но емоционалното натоварване в онези сгради(молове) е твърде голямо. Цени, пари, стока, обезличаване, обезчовечаване. Децата, които вярват в играчката, повече от в себе си. И вярват в себе си, повече отколкото в Майка си или Баща си. Единственото, което бих искала да кажа за завършек е - родителите трябва да дават любов на своите деца, за да могат те да вярват в нещо, което се променя, греши, умира, но умее да прощава, да прегръща и да обича. Нека вярват в нещо, което е истинско. Децата не трябва да бъдат залъгвани с фалшива обич, защото някой ден те ще го разберат. И осъзнали, те никога няма да повярват не само в онези, които твърдят, че ги обичат, но и в чистотата на света изобщо. Нека на децата да се подари чувство за естетика и за обич и може би някога те самите ще пожелаят да го раздават.