Защо и в какво да вярвам днес?

Човекът е забравил да си поставя граници. В един клип на суинг песен от преди повече от половин век има луди танци, голи дупета, разлят алкохол, цигари и лудо развихряне на страстите. Не такива граници имам предвид. А онези, другите. Онези, на които мама и тате ни учат (или не ни). Човекът е научен да вярва повече на себе си и на своите произведения отколкото на природата. Аз толерирам всякакъв тип хора, стига да са честни със себе си. Съпричастна съм с хомосексуализма, с атеизма, със самоубийствата, с мързела. Но не разбирам хора, които не вярват в нищо освен в собственото си съществуване. Такива, които не вярват в Бога или в Природата или в Майка си или в Семейството или в Любовта или дори в Смъртта. Не ги разбирам. Не съм против човешките строежи, нито против вярващите в тях. Но емоционалното натоварване в онези сгради(молове) е твърде голямо. Цени, пари, стока, обезличаване, обезчовечаване. Децата, които вярват в играчката, повече от в себе си. И вярват в себе си, повече отколкото в Майка си или Баща си. Единственото, което бих искала да кажа за завършек е - родителите трябва да дават любов на своите деца, за да могат те да вярват в нещо, което се променя, греши, умира, но умее да прощава, да прегръща и да обича. Нека вярват в нещо, което е истинско. Децата не трябва да бъдат залъгвани с фалшива обич, защото някой ден те ще го разберат. И осъзнали, те никога няма да повярват не само в онези, които твърдят, че ги обичат, но и в чистотата на света изобщо. Нека на децата да се подари чувство за естетика и за обич и може би някога те самите ще пожелаят да го раздават.

Любов и(ли) отчаяние

Нощ. И ден. Редуват се сякаш са брат и сестра. А всъщност кроят планове как да объркат един младежки ум. Толкова са различни, колкото хората от двете страни на земното кълбо. Може би дори повече. Хемингуей има един цитат: " Не обещавай никога когато си пиян нещо, което не смяташ да изпълниш, когато си вече трезвен. " Ами така се случва, че нощта обещава много на деня, а после нищо не изпълнява. Понякога се чудя, съществува ли нощта изобщо или тя е просто там за да ни заблуди, да обърка мозъците ни, за да може, когато дойде денят, да се чувстваме объркани и самотни. 'Обичам те' са две силни думи през нощта. И две умиращи врабчета през деня. През нощта те намират подслон при някой добър старец, но през деня са отпратени от същия(защото както знаем, нощта рядко изпълнява обещанията си) и премръзват в последния си полет. Всички чакаме нощта, за да полетим. Дали в сънищата си или наяве, дали в прегръдките на леглото, на любимия или на плюшената играчка. На сутринта обаче страстите се охлаждат и изпадаме в блаженото спокойствие на нашата невъзможност да полетим. С две думи - смелостта се изцежда капка по капка, смила се в стомаха ни заедно с храната от деня. И на следващия ден сме пак същите. И пак. И пак. И пак. Кълбото се върти, а ние рядко. Освен докато спим. Тогава се въртим много. И се променяме. Водени от подсъзнателното - онези скрити в най-дълбоките части на нашия ум гъсенички, които с нетърпение чакат момента, в който ще се превърнат в пеперуди.

(Не)лесната свобода

Която е хем тук, хем някъде там. Вярвам в правенето на супа, в залезите, в птичките и пчеличките. Вярвам в истинските приятели и в преодолените кавги. Свободата за мен е в полъха на вятъра, в пличкането в морето и в смеха, от който болят всички мускули. Свободата е в правото да избираш, свободата е в сънищата и в светлината, която се отразява в чашата й с бира докато се смее. Свободата е в природата и не само. Тя изисква щипка смелост и чаша неразбории. Чаша кафе и черешов сладолед. Смутеност и любов. Възможността да постигаш сам своите цели. Погледът му, когато знаеш, че все още е твой. Разходките, които не причиняват умора. Изгревите и отново вятърът, който отвява всички спомени от миналото, за да остави място за поне една разлята чаша вино, поне една изпотена от танци рокля и поне една изгаряща, сладко-горчива целувка с живота.