Лятото е поезия.
Поезия, която се ражда под косите ти.
Криеш я там цяла зима.
Чакам слънцето да върже косата ти,
за да мога да прогледна.
Лятото е вълшебство.
Насища ме, усмихва ме,
преражда ме.
Продължавай да го криеш, моля те,
от зимата.
А аз ще грабя тайно с шепи под косите ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар