Слабост.
Как да си развържа обувките, мамо?
Възелът е много здрав.
Детските ръце се заплитат,
опитвайки се да се справят.
Дъждът навън не спира,
предполага само заплетени възли.
В локвите виждам отражението
на малките си пръсти.
Пада звезда.
Пожелавам си сръчни ръце,
че обувките вече ми убиват.
Уви, не винаги по Коледа стават чудеса.
Е, може би другата Коледа.
А може и тогава да съм боса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар