Знаеш за онзи момент, нали? Онзи момент, който си чакал, за да запълниш картинката. За да се почувстваш жив отново, за да усетиш силата на онази издухана свещичка, чийто пламък е полетял нейде в небето, превърнал се е в звезда и тя като астероид е паднала от небето, за да образува кратер в пустинята. Да те накара да повярваш в него. И ти вярваш, защото го виждаш, онова за което си се молил, онова за което си се старал, мечтал и вярвал. Възможно е кратерът да не се образува в пустинята, възможно е да има трудности след неговото появяване, нужда от промяна, от новоизграждане. Животът е труден, но ти, ти ще го погълнеш като един хищник. Ще схрускаш костите му, ще се нахраниш и ще продължиш да вярваш. Вярваш ли, животът се сбъдва. Трудностите се появават и сгромолясват, а ти живееш. От теб зависи къде ще падне астероида, дали ще унищожи цял един свят, в случая твоя свят или просто ще стане едно ново чудо. Твоето чудо. Аз вярвам. И благодаря. На доброто у хората.