Ангелче.
Ти си капките по миглите ми.
Пърхаш диво с бледосините си
пера. Махаш ми за
довиждане.
Аз стоя свита на килима
пред теб,
а ти ме гледаш -
опулено и с разбиране.
Кой друг ме познава?
Със сълзите, със смеховете,
изблиците и обичта.
Не помня любимата ти песен.
Последното, на което се радваше,
беше рап.
Толкова сме различни и
толкова близки.
Удоволствието е това,
за което живеем.
Емоцията, онази - дивата.
Но те не знаят, те не разбират.
Ангелче.
Синьо като морето,
бяло като снега.
Лятото е затвор, а Коледа не
не не не
съществува
без твоята песен.
