Нощта е прозорец
към мен самата.
Звездите наброяват
чашите вино, които изпих.
Денят ме сънуваше,
а аз се правих, че съществувам.
Хладината изчиства
съзнанието ми.
Затварям очи и потъвам
в завивките на
своето закъсняло детство.
Чаках го цял ден,
криейки се в кожата на 17-годишна.
(Което е доста скучно,
ако трябва да бъда искрена)
Заспивам и се събуждам
в сънища за странни и
чудновати действителности.
В тях уморените очи са
ранени лакти,
а дневните грижи -
няколко детски подскока.
Хващам за ръка
най-доброто си другарче
и отиваме да пускаме балони,
пълни със смях и надежди.
Утре докато денят ме сънува
ще гоня тези балони,
бягаща с токчета
и смъртоносно ранени крака.
