И най-обичам нощем

Прекършени прегръдки, разпаднати погледи, търсещи ръце се губят в нощта. И само нощем, само нощем съм себе си. Лутаща се между образи, скитащи и самотни, обичащи и търсещи спасение в сянката на нощта. Танцувам на опустялата улица, развявам ръце и коси, вплитат се в нежния вятър, в хладината на края на този ден, в лунната светлина. Виждам и други души, но те не ме забелязват. Аз просто съзерцавам сенки, красиви и доста разбягани тела и в душата си пея.. Не се страхувайте.. Това е просто нощта... Музика, и танци, и весело настроение. Купон, насред средата на града. Познавам ли някого. А някой въобще познава ли някого. Лутам се, лутам се.. край лутащите се.. И заедно се изгубваме в блаженството на живота, попадаме в екстаза от емоции. Музиката, и моите 'прекършeни прегръдки', преминаваме през катарзис. Душата ми пее, все още пее. И все още се изгубвам, потъвам.. Губя се... Пускат се ръцете, погледите се отдалечават. И всеки е в себе си. Трудно е да кажа аз в себе си ли съм. Аз себе си ли съм... Трудно съм такава, не съм трудна тогава... Лекота.. И блаженство...Харесва ми, потапям се. Сякаш във вана с рози.. водата е така хладка.. И въздухът пее. Или може би аз. Затварям очи. И сънувам прегръдки, моите прегръдки не са прекършени. В съня ми не са.. Но нали сънищата не са истински, уви... Отварям очи, и не съм тук.. Аз пак съм на улицата.. край сенките, и пак, пак съм аз. Аз като себе си. Няма звезди, но пука ли ми. Това съм аз. И времето спи. Красива съм, а съм така обикновена. Май съм потънала в съня на времето. Нежно ми е.. иска ми се.. Продължавам.. и май съм аз.. да, мога да го почувствам. Гола.. душата ми е разголена. Някой е там. И никой не е тук. Само аз, в себе си. В себе си, отвъд себе си.. Тази нощ съм далеч отвъд себе си.. и пак съм аз, пак съм аз в себе си.