FEEL

Беше късно вечерта. Тъмната завеса беше вече паднала, единствено луната пронизваше небето. Харитина тъкмо се пробуждаше. Време беше да започне нощната й смяна, както тя я наричаше. Лежеше в леглото и наблюдаваше луната през леко отворения прозорец. Очите й се разтваряха и тя виждаше всичко около себе си с нечовешко зрение, сякаш се бе дрогирала или нещо подобно. Излизаше боса на терасата, по белите й крака полепваше мръсотия, но тя не я усещаше, пристъпваше плавно, но решително, приближавайки се все повече и повече до луната. Студеният вятър я брулеше, но нямаше нищо по-естествено от начина по който се движеше по ръцете й, обвиваше врата й, гърдите, сякаш в страстен порив да я завладее. Тя не се противеше, но не се и даваше, сякаш беше участничка в тази игра. Гледаше сивата улица, пуста и лишена от хора, чистото небе и дори времето сякаш замлъкваше. След този среднощен екстаз тя се прибираше в своята стая и започваше да пише. Пишеше до зори. На сутринта майка й я намираше заспала на пода, обсипана с листи. Дори в съня си тя общуваше с листите. И когато се събуждаше сутрин, те бяха първото, което тя виждаше. Искаше й се да лежи цял ден там, отдадена на своя малък рай. През деня тя бе изтощена, изпита, сякаш животът й бе отнет. Не говореше с никого. Никого освен листите. Беше глуповата, не дотолкова хубава и нямаше нищо, което истински да я заинтересува. И тя не беше интересна за останалите. В техните очи тя бе поредното добро, свенливо същество, което да подминат. Светът сякаш се бе смалявал и смалявал, докато не се бе превърнал в игла в купчина сено. Сеното не й доставяше удоволствие, а иглата знаеше, че няма да намери. Дните бяха самотни и безсмислени. Като голямо море, което трябва да преплуваш, за да можеш да достигнеш някой остров. Харитина предпочиташе да се дави нощем, да се дави от въздуха, в мириса на нощта, погълната от неописуемото желание да изпива с очи, и не само, целия този свят, в който се намираше. След това да отиде в своята стая и да прави любов с онези листи. Да ЧУВСТВА себе си и единственото, което можеше да бъде. Цялата нашарена с думи, боса, истински извор на емоции. Луда, глупава, побъркана, изгубена, желаеща, илюзорна и погълната от нощта.