(Не)лесната свобода

Която е хем тук, хем някъде там. Вярвам в правенето на супа, в залезите, в птичките и пчеличките. Вярвам в истинските приятели и в преодолените кавги. Свободата за мен е в полъха на вятъра, в пличкането в морето и в смеха, от който болят всички мускули. Свободата е в правото да избираш, свободата е в сънищата и в светлината, която се отразява в чашата й с бира докато се смее. Свободата е в природата и не само. Тя изисква щипка смелост и чаша неразбории. Чаша кафе и черешов сладолед. Смутеност и любов. Възможността да постигаш сам своите цели. Погледът му, когато знаеш, че все още е твой. Разходките, които не причиняват умора. Изгревите и отново вятърът, който отвява всички спомени от миналото, за да остави място за поне една разлята чаша вино, поне една изпотена от танци рокля и поне една изгаряща, сладко-горчива целувка с живота.

welcoming change

ново начало.
нов град, нов свят.
нов смисъл. нов цвят.
счупвам всичко.
плача върху стъклата.
псувам, напивам се.
мълча, влюбвам се
в себе си, отново.
лежа, забравям.
красива съм, мечтая.
изпълвам се със слънчогледи.
вървя по бодили.
целувам огледала.
пея, съчинявам.
поливам всичко, паля.
сещам се. заспивам.
събуждам се, вървя.
отивам в рая.

нека си сън

Лятото е поезия.
Поезия, която се ражда под косите ти.
Криеш я там цяла зима.
Чакам слънцето да върже косата ти,
за да мога да прогледна.
Лятото е вълшебство.
Насища ме, усмихва ме,
преражда ме.
Продължавай да го криеш, моля те,
от зимата.
А аз ще грабя тайно с шепи под косите ти.

философия на пролетта

Минзухарите са прецъфтели.
Каза ми го някой ближен.
И при тези думи сякаш
усетих рожбата си да умира.
Всичко е чудесно в крайна сметка.
Мъртвото било безсмъртно.
Опасявам се единствено и само,
че любовта ни диша още.

импресия

минали моменти
спомени, любов
се вплитат в мен
и сякаш днес става минало
а миналото става днес
думи неизказани, мълчание
желания
поети рискове
един Нов свят
със стари трепети
не приличащи на динозаври
но все пак, трепети
големи като тях
мощни като тях
насищащи се с моята плът
и каквото от мен остане
ще посветя на тях.

Кал

Слабост.
Как да си развържа обувките, мамо?
Възелът е много здрав.
Детските ръце се заплитат,
опитвайки се да се справят.
Дъждът навън не спира,
предполага само заплетени възли.
В локвите виждам отражението
на малките си пръсти.
Пада звезда.
Пожелавам си сръчни ръце,
че обувките вече ми убиват.
Уви, не винаги по Коледа стават чудеса.
Е, може би другата Коледа.
А може и тогава да съм боса.

нощни бележки

- красивите хора ме потискат (иска ми се да ги пипна, за да се уверя, че не са просто кукли, пълни с вата)
- защо 12.12.12 да е съвършенство? когато поглеждам часовника е 00:00, а денят е вече 13.12.12 , съвършенството е навсякъде
- предполагам, че когато ти дадат пистолет, за да се снимаш с него като Лара Крофт трябва да го насочиш към главата си?
- отговорите на екзистенциалните въпроси не са нито математика, нито история, могат единствено да бъдат почувствани
- тъмно е и пиша глупости, защото почти никой не слуша John Coltrane, а аз трябва да изразя онова, което предизвиква у мен
- не четете Сартр освен ако не искате да узнаете за младежите, които преди да достигнат до славата минават през "Кой съм аз?" и хомосексуалността
- парадокс: никой не мисли за сексуалност, а учим за революция
- нека не се стига до революция, аз вярвам в мирните християнски промени
- важно! намерете си по някое есенно цвете, което да ви покаже как животът загива и отново се ражда
- никак не е приятно чувството да те боли ръката от писане, сигурно и Гео Милев го е изпитвал
- най-ценни са малките неща (знам, че четеш това и те обичам затова)