Любов(някакви разсъждения)

Това е моят порив да опиша любовта. Онова чувство, което ме измъкна от нормалното протичане на собствения ми живот, за да ми създаде една нова представа, един нов свят, за да стане смисълът, за да стане самият ми Живот. Казват, любовта е копнеж, страст. Сексът е страст. А страстта е просто една от градивните частици на любовта. Според мен и моят не дълъг житейски опит, любовта е нещо далеч отвъд всичко това. Любовта е живот. Тя е еликсир на живота. Да, тя е страст и копнеж по съществото, което ни притежава със самото си съществуване. Да, тя е болка и нужда - физическа и психическа нужда, побъркваща нужда. Тя е и жажда, жажда за живот. Тя е и единственото, което може да утоли едно горящо сърце. Обичащо.
Не мога да твърдя, че знам всичко, ни най-малко. Но от опитът на моето сърце съм успяла да разгранича харесването или привличането от влюбването и това за което правя опит да пиша сега, истинската, изгарящата любов на обичащия. Обичащият обича с трепет, красиво и страстно, така както може само сърцето. Но той обича и с душата си.
Когато душата и сърцето обичат, те те водят по пътя на твоя живот, към това за което си бил създаден. Обичаш ли - ти си приятел и любовник. Твоята вселена се върти около обичаното същество. То става центърът на твоя свят. Твоето начало и край.
Аз не съм философ, нито съм психолог. Аз съм просто едно момиче на борба с чувствата. Моят живот е Любовта. Тя побеждава всичко, тя ме прави жива. Да обичаш за мен е не просто да целуваш с наслада. Да докосваш с наслада. Да мислиш с наслада. Да живееш с наслада. Това е желанието да покоряваш, да направиш една друга душа щастлива. Да слееш едно сърце с твоето. Уви, желанието не винаги е споделено. Но всеки има времето в което да измине своя път, да се сблъска с грешното и трудното, докато достигне до това, до едничката истина.
Аз живея за любовта и я чакам. Знам, че мога да я позная. Когато светът ми отново започне да произлиза от очите на друг човек, когато отново друг ме държи на Земята,когато изпитам желанието да запазя момента -очите, сърцето, ръцете, лицето завинаги в себе си, когато отново изпитам желание да се слея с някого, да му дам цялата си обич, душа и сърце безгранично, тогава ще я позная. Ако отново не е тя, ще продължавам да търся. Докато намеря този, който заслужава да ме притежава. Защото сърцето ми не би се задоволило с по-малко от истината. Не и докато все още вярвам в нея. Не и в този живот.

В края на летния ден

Разменяме смутени погледи
Мълчим
Листата вече са разпокъсани
дали това бе нашето приятелство?
Ти очакваш мойто "Не",
а аз не зная как да ти го кажа.
Какво чувстваш?
Така и не разбрах
Усетих, че си притеснен
и има нещо в теб за мен
Бе ти трудно, забелязах
да намериш думи
и да промениш съдбата
Дали за теб всичко бе загубено
още преди да се бе случило
Е, няма как да зная
знам, че очите ти се разшириха
придобиха нов, изпиващ израз
Опитах да ги разгадая
Дали копнеж бе, стон, зов?
Или просто объркана случайност
Случайности няма, казваше ти
не ми се искаше да го вярвам
Ти и аз
листата в нашите крака
ехото на мойто "Не"
решено вече, твърдо "Не"
И все пак разтърсващо, все пак реалност
"Сън ли бе?", ти питаш, "Или пък се случи?"
Е, май се случи.
Все пак аз помня твойте думи.
И погледът ти, и листата
И ехото на мойто "Не".

Ще избягам ли от теб

Все още не мога да намеря причина защо губим хората, които обичаме. Предполагам просто става. Хората бягат от тези, които ги обичат. Без значение аз или ти. Страхуват се от тях, страхуват се, че ще завземат личното им пространство, ще откраднат това, което би трябвало да е тяхно и ще ги направят част от себе си, за да могат да ги обичат. Ние се страхуваме от тази обич, защото тази обич е по-висша от нас, понякога не я разбираме и ни наранява. Нарани ли ни, ставаме уязвими. А да си уязвим в този свят не е лесно. Започваме да слагаме прегради, да взимаме безумни решения и да бягаме. Постепенно губим хората, които ни обичат истински. И единственото, което ни остава е да обичаме себе си. Обичта на хората обаче е онзи тип обич, която не умира. И ние винаги може да я намерим в очите им, макар и наранени. Тя също така винаги ще живее в нас, защото е оставила трайна следа в живота ни. Може някога да се върнем при хората, а може и те да не ни допуснат отново. А може и така да е по-добре. Защото те заслужават повече срещу всичката тази обич. А какво заслужаваме ние, страхливците?

И се крия
крия се от себе си
от теб
от нея
от истината
и от лъжата
Крия се
зад стената
в миналото
и бъдещето
Крия се
и си вярвам
че съм открита
каква ирония

Потайна

Като се замисля лудостта е моята втора природа. Разкрепостеността. Това е сякаш моята тайна версия. Силна съм в тази си версия. Независима. Дива. И най-вече жена. Всеки ден я преоткривам все повече, главата ми се пълни с налудничави помисли и копнежи. Страстта ме води, а тя никога не лъже. Страстта да бъда жена. Красиво е, и истинско и колкото повече го разкриваш, толкова по-истинска се чувстваш. Предпочитам обаче това да остане скритият трепет и сила на едно момиче.

Нощни мисли

Излъгах се, че не те обичам вече. Всъщност копнея за теб и прегръдките ти. Чувството е изгарящо, а аз допълнително подклаждам огъня. Сякаш съм опиянена, неподвластна на себе си, сякаш не притежавам себе си. Не знам дали и ти ме притежаваш. По-скоро някаква друга сила, но дали любовта, копнежа или лудостта, не знам. А може би просто съм преяла. Да, това ще да е. За това е толкова горещо вътре в мен, затова сякаш мънички същества ме прояждат отвътре, подлудяващи ме и повеляващи да бягам до теб, да се слея с теб и да останем завинаги вплетени. Ах, аз съм просто заблудена. А това е забранено. Всичко това е просто плод на моето съзнание или подсъзнание. По-скоро подподсъзнание, не съумявам колко дълбоко трябва да е достигнал дяволът, за да се гърча така в плен не на друг, а на себе си. Не дори на собственото си тяло, а на собствената си душа. Подсъзнание. Подподсъзнание.

Щастлива случайност

Миг
миг, ала вечност
вечност, ала с край
това бе моят миг.

Поглед
поглед, ала океан
океан отвъд света
това бе твоят поглед.

Сърце
сърце, ала свободно
и трясък
трясък на вериги.

Плисък
плисък на дъжд
и слънце
слънце през дъжда
това бе моето лице
щастливо сърце.